Ивана Давитков Университет в Белград, Сърбия Резюме Настоящото изследване е мотивирано от юридическата възможност за изписване на собствените и фамилните имена на българското малцинство в Република Сърбия съгласно българската правописна норма, както и от факта, че антропонимите на местното население не са били предмет на изследване в посочения приложен аспект. Oсновната цел на тази студия […]

Read More → ПРОЦЕСИ В АДАПТАЦИЯТА НА ИМЕНАТА НА БЪЛГАРИТЕ В ЦАРИБРОД (СЪРБИЯ)

Иво Панчев DGT. A.BG.2, ГД „Писмени преводи“ на Европейската комисия Резюме Съпоставителното изучаване на лексика от езици с различна степен на родство е постоянно актуална тема на езикознанието. Чуждестранният език е задължителен инструмент за задълбочен анализ на родния език в цялата палитра на езиковите лексикални явления. Изучаването на чуждестранния език е тясно свързано с теорията […]

Read More → СТЕПЕН НА ПРОЯВА НА ПРИЗНАКА ПРИ ПРЕВОД ОТ РУСКИ (върху оценъчни прилагателни от оригиналния текст на „Майстора и Маргарита“ на М. Булгаков и неговия превод на български и на английски)

Йоанна Кирилова Институт за български език, БАН Резюме Изключително важна черта на инаугурационната клетва е, че тя представлява вербализиран ритуал, съответстващ на инициационния обред. Този перформативен речев акт по своята същина се съотнася с разбирането на древния човек за силата на творящото слово. Целта на студията е да бъдат изведени комуникативните стратегии и придружаващите ги […]

Read More → СТРАТЕГИИ И ТАКТИКИ В ИНАУГУРАЦИОННИТЕ РЕЧИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕЗИДЕНТИ (Ритуалът в политическия език)

Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме Проучването на лексиката във възрожденските писмени паметници е важно за историята на българския език. В статията се разглеждат лексикални особености на среднородопски възрожденски писмени паметници. Съпоставя се лексика от чужд произход (гръцки и турски), включена в текстовете. Проучва се синонимията, появила се от употребата на думи от […]

Read More → ПОЯСНЕНИТЕ ДУМИ В СРЕДНОРОДОПСКИТЕ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПИСМЕНИ ПАМЕТНИЦИ С ГРЪЦКО ПИСМО (Особености и тенденции в речниковото вариране)

Ваня Мичева Институт за български език, БАН Резюме Изследването представя лексикалните промени в два преписа на Житието на св. Мария Египетска и в два текста на Житието на св. Петка. Първият препис на Житието на св. Мария Египетска е в Бдинския сборник от ХIV в., а вторият се намира в Тихонравовия дамаскин, по тип новобългарски, […]

Read More → ДИАСТРАТИКА И ДИАХРОНИЯ. ПРОМЕНИ В ЛЕКСИКАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИ БЪЛГАРСКИ РЪКОПИСИ

Петър Сотиров Университет „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин Резюме Обект на изследването е българската и полската разговорна лексика в съпоставителен аспект. Главната цел е да се представят някои проблеми, резултати от досегашни проучвания и насоки за бъдещи изследвания в тази област. Основни източници за езиковия материал са български и полски лексикографски издания. В статията най-напред е […]

Read More → НЯКОИ БЪЛГАРО-ПОЛСКИ ПАРАЛЕЛИ В ОБЛАСТТА НА РАЗГОВОРНАТА ЛЕКСИКА

Максим Стаменов Институт за български език, БАН Резюме Защо българистика? Всеки специалист от странство в областта можеда разкаже различна лична история по въпроса. За нас би било твърде интересно да узнаем защо даден чужденец е решил да посвети професионалния си живот на българите и България при условие че има толкова много други алтернативи за избор. […]

Read More → QUO VADIS, БЪЛГАРИСТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ: ПРОФ. МАХИЕЛ КИЙЛ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ. ЧАСТ II

Георги Митринов Институт за български език, БАН Резюме В публикацията са разгледани надписи (кирилски и гръцки) на икони и плащаници от някогашни български църкви в Беломорието (Западна Тракия и Източна Егейска Македония). Представят се нови данни за българското църковно-историческо наследство в проучвания район. С това се поставя началото на по-системни проучвания, свързани с българската възрожденска […]

Read More → Българското възрожденско църковно-историческо наследство в Беломорието II. Надписи на икони и плащаници

Маргарет Димитрова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Резюме В статията се анализира правописът на един административен документ от 1889 г., описващ облеклото на населението в тогавашното Софийско окръжие. Десет години след Освобождението от османска власт, българските окръжни управители са получили въпросник, по който да опишат дрехите, аксесоарите и обувките на населението. Секретарят на окръжния управител […]

Read More → Правописно-езиков профил на един български администратор от 1889 г. (Софийско окръжие)

Николай Паскалев Институт за български език, БАН Резюме Настоящата студия е опит за системно описание на комплиментите в съвременния български език. Във връзка с това най-напред се очертава обхватът на категорията комплимент, като посредством набор от функционално-семантични и прагматични диференциални признаци комплиментите са разграничени от речеви актове като похвалата, ласкателството и поздравлението. Специално внимание е […]

Read More → Комплиментите в съвременния български език