традѝция ж. (лат.). Начин на постъпване, обичай и под., който се поддържа от дълго време или се предава от поколение на поколение. Традиция съществува в Турско, когато бесилката се скъса да се прости животът на осъдения. Величков. Нашето възпитание не позволяваше да продължаваме яденето, след като е станал тате. А и той продължаваше да поддържа тая традиция. Ст. Чилингиров. По една отколешна традиция, която заможните семейства още пазеха, Цветана се учеше в Роберт колеж в Цариград. Йовков. || Обикн. мн. Идеи, възгледи, вкусове и пр., наследени от миналото. Тия книжовни произведения са оказвали през време на робството известно влияние, поддържали са литературните традиции. Б. Пенев.
|