трèзвен, -а, -о, прил. 1. Който не се е напил, който не е пиян. Хората са пияни. Тъкмо заради това аз трябва да бъда трезвен. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Който не се поддава на увлечения и крайности, който вижда ясно действителното положение. Практичният му и трезвен ум служеше като неоценима спирачка за горещото въображение на арменеца. Дим. Димов.
|