тръ̀бен, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който е свързан с изработването на тръби. Тръбна индустрия. 2. Който е направен от тръби. Облечен в бялата си престилка, той седеше на полюляващия се тръбен стол до големия прозорец. П. Славински. 3. За звук, мелодия — който е произведен от музикален инструмент тръба. През трясъка на сечта / внезапно тръбен ек от нейде се раздаде. П. П. Славейков. Резкият тръбен звук пълнеше цялата къща, после отеднъж спря. Дим. Талев.
|