тръстика ж. 1. Високо блатно растение с кухо стъбло и разперено съцветие; тръст. Рhragmites communis. Високата тръстика се залюлява над блатата. Йовков. Реката извива пред нас и се губи между върби и тръстики. Л. Стоянов. Из блатата и локвите се показват заострените листа на тръстиката, младите още дребни водни лилии. Ем. Станев. 2. Растение папур. □ Захарна тръстика — високо тревисто растение, чиито стъбла съдържат сладък сок, от който се добива захар. Saccharum officinarum.
|