трезв, -а, -о, прил. 1. Който не се е напил, който не е пиян. Всички са пияни, само аз съм трезв. 2. Прен. Който не се поддава на увлечения и крайности, който вижда ясно действителното положение. Трезва душа. || В който няма увлечения и крайности; реален, умерен. Трезва преценка. Трезва критика. Трезва сметка.
|