тревà ж. 1. Общо название на растенията с тънки и ниски зелени стъбла, които не спадат към дърветата и храстите. 2. Някои такива растения, които растат по поляни, ливади и др. Аз следвам тая пътека, потънала във високи треви и бурени. Вазов. Злачните треви, буйно израсли всред пространни ливади, шумно се сплитаха в нозете им. Ц. Церковски. Фуражни треви. Блатни треви. Ливадни треви. Степни треви. 3. Само ед. Зелената покривка на земята, съставена от такива растения. Поляните около лагера, неприветни и голи доскоро, сега весело се зеленееха, покрити с млада и свежа трева. Йовков. Обичах да се промъквам тихо до това място, да легна на миризливата трева и да наблюдавам. Елин Пелин. И аз на своя ред ще си замина, / трева и мен ще расне над праха. Вазов. 4. Диал. Билка. У Момчовица ходих, да ми даде малко треви. Детето е болно. Йовков. □ Не паса трева (разг.) — не съм наивен, глупав, не могат да ме измамят. Трай, коньо, за зелена трева (разг.) — ще чакаш напразно много време.
|