транскрѝпция ж. (лат.). 1. Езикозн. Предаване на звук, дума или текст, написан с букви от една азбука, посредством букви от друга азбука. Транскрипция на френските имена в български език. 2. Муз. Пригаждане на музикално произведение за инструмент или глас, различен от този, за който то е написано първоначално. □ Фонетична транскрипция (езикозн.) — точно предаване звуковия облик на речта чрез система от особени писмени белези.
|