трòвя, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Убивам с отрова. Тровя мишки. 2. За алкохол, тютюн и под. — нанасям вреда на организма, причинявам заболяване. Алкохолът постепенно тровеше кръвта му. 3. Прен. Правя нещо да стане вредно за здравето. Геката прииждаше, мътните ѝ води заливаха дворовете и оставяха жълти, пълни с миазми локви, чиито изпарения тровеха въздуха чак до късна пролет. Дим. Димов. 4. Прен. Причинявам силна мъка; измъчвам силно. Грей чуждо слънце в тоя чужди край; / устата жад, тъга душата трови. П. П. Славейков. Отначало си мълчеше, а ето че и с думи започна да я трови. Г. Караславов. Горчива скръб сърца ни трови — / прощавай, роден край! Яворов. тровя се страд.
|