трѝя, трѝеш, мин. св. трих, прич. мин. страд. трит, несв., прех. 1. Продължително движа нещо по някаква повърхност; търкам. Елена се обърна към калугерката, около която се бяха насъбрали богомолки и триеха слепите ѝ очи. Ст. Загорчинов. Дядо Йорго се събуди и почна да трие очите си. Елин Пелин. Лука разбираше, пръхтеше по-силно и триеше светла грива о ръката на господаря си. Елин Пелин. 2. Чистя нещо с търкане. Ако черквата е изметена и изчистена, той ще вземе да трие свещниците. Мих. Георгиев. || Заличавам с гума нещо написано. 3. С търкане изсушавам нещо влажно, мокро; бърша. Извадих кърпичката си и започнах да трия избилата по челото ми пот. Св. Минков. Пена почна да трие кървавото си лице с широките ръкави на ризата. Елин Пелин. 4. Като се допирам о нещо, жуля, причинявам болка или рана. 5. С търкане правя нещо на ситно, на каша. Трия боб. трия се възвр., страд. □ Трия сол на главата някому (диал.) — мъча, досаждам, натяквам. Дотегна му да се бори с недобросъвестни хазяи — и защо? За да дойде жена му и да му трие сол на главата, да мърмори, че е некадърен. Л. Стоянов.
|