трапчѝнка ж. 1. Много малък трап; дупка. Първата нощ завари птичката в пустинята. Тя си направи трапчинка в пясъка, мушна си главицата под крилото и заспа дълбоко. А. Каралийчев. 2. Малка вдлъбнатина, обикн. на буза. Устните ѝ малки като ягоди и от една страна на тях играеше малка трапчинка. Елин Пелин. Свиленка се усмихна и на розовото ѝ лице заиграха две трапчинки. Кр. Григоров.
|