трèпвам, -аш, несв.; трèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Разтърсвам се внезапно и леко поради учудване, вълнение, изненада и под. Дядо Недко изведнъж трепна, някакво вдъхновение проясни лицето му. Йовков. Увлечена в мислите си, Станка трепна и сякаш се събуди едва когато някой тропна на външната врата. Г. Караславов. Ценовата ръка трепна и изтърва нагорещената подкова. А. Каралийчев. || Стрясвам се, изплашвам се. При всяко изтрещяване тя трепваше под чадъра си. Вазов. Остър писък се издигна откъм долната махала. Шибил не трепна. Йовков. Край Огоста се хвърлят в атака дружини. / Там снаряд след снаряд праща горд поп Андрей — / без да трепне посреща смъртта исполинът! Мл. Исаев. 2. Раздвижвам се, заклащам се изведнъж; потрепервам. Алените хоругви трепкаха. Гласът на клисаря се поде и дългата върволица полази пак. Елин Пелин. Болната помръдна устни, клепките ѝ трепнаха. Г. Райчев. Ни лъх не дъхва над полени, / ни трепва лист по дървеса. П. П. Славейков. 3. Прен. За чувство, усмивка и под. — появявам се, проявявам се изведнъж за малко. Върху тънките устни на подофицера трепна усмивка на съжаление. Той отказа. Дим. Димов. Брей! — извика тя и в гласа ѝ трепна и мъка, и гняв, и гордост. — Моята дъщеря да не е вдовица, та в къщи да я венчавам! Г. Караславов. □ Без да ми трепне окото (разг.) — без да се смутя или уплаша. Окото ми не трепва (разг.) — не се страхувам.
|