тръбя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Свиря с тръба. Като тръбяха с всички сили, конниците минаха със запенени коне. Ст. Загорчинов. 2. За тръба — издавам звукове, мелодия. Напусто тревожни тръби / сред бранни поляни тръбиха. Лилиев. 3. Прен. Шумно разгласявам нещо, правя нещо да стане широко достояние на всички.
|