кобѝлица ж. 1. Слабо извит прът, с който се носят тежести на рамо, обикн. съдове с вода. Hoсеше на рамо кобилица с дрехи. Влайков. 2. Дълго дърво, опряно подвижно на чаталест кол, за което е закачен прът или верига с кофа за вадене на вода от кладенец; геранило. Гнилата кобилица на герана болезнено стенеше отвън. Елин Пелин. 3. Рамене на везни.
|