колàн м. (тур.). 1. Лента от кожа, плат или друга здрава материя, която служи за стягане на дреха, за опасване. Златан погледна неловко дългия си измачкан шинел и, като нямаше с какво да го направи по-хубав, пристегна още по-здраво колана му. Вежинов. 2. Приспособление за стягане седло или самар на добитък. Край каруцата на втора рота един войник затягаше коланите на конете и тихо си подсвиркваше някаква неясна мелодия. Вежинов. Добитъкът беше едър и силен..., с юзда, колан и стремена от въже, както биват кираджийските коне. Вазов. 3. Лента на тапицерско изделие. Тапицерски колан.
|