кос, кòсът, кòса, мн. кòсове, коса (сл. ч.), м. Средно голяма черна птичка от разреда на пойните, която живее в гористи местности, лозята и градските паркове. Turdus merula. Дроздовете, черните косове и чинките изпълваха със звучните си песнички мирната майска вечер. Ем. Станев.
кос, -а, -о, прил. (рус.). Полегат, наклонен. Пред очите ми се изправи Витоша, цялата обляна от косите лъчи на изгряващото есенно слънце. Г. Белев.
|