Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
коалирам се
коалиране
коалиционен
коалиция
коафьор
коафюра
кобалт
кобалтов
кобен
кобила
кобилица
кобилски
кобра
кобур
кова
кова се
кован
коване
коварен
коварно
коварност
коварство
ковач
ковачески
ковачество
ковачница
ковашки
ковкост
ковладя
ковчег
ковчеже
ковчежник
ковчежничество
ковък
ковьор
кога
когато
когашен
когнитивен
кого
код
кодеин
кодекс
коджа
коджамити
кодификационен
кодификация
кодифицирам
кое
коефициент
кожа
кожар
кожарски
кожарство
кожен
кожест
кожодер
кожодерски
кожодерство
кожух
кожухар
кожухарница
кожухарски
кожухарство
кожухче
коз
коза
козар
козарка
козарски
козарство
козарче
козел
козен
козешки
кози
козина
козинар
козиняв
козирка
козирог
козирувам
козируване
козле
козлоног
козметика
козметичен
козни
козунак
козуначен
козя се
козяк
кой
кой-годе
който
кок
кокаин
кокаинизъм
кокаинов
кокал
кокален
кокалест
кокалче
кокарда
кокетен
кокетирам
кокетиране
кокетка
кокетлив
кокетливо
кокетливост
кокетнича
кокетничене
кокетно
кокетство
кокили
кокиче
кокичка
коклюш
кокона
кокорене
кокорча се
кокорчене
кокоря
кокоря се
кокосов
кокотка
кокошар
кокошарка
кокошарник
кокошарски
кокоши
кокошинка
кокошка
кокошкар
кокошкарски
кокошкарство
кокошничав
кокс
коксов
коктейл
кол
кола
колай
колак
колан
коланче
колар
коларски
коларство
коластра
колач
колаче
колба
колбас
колбасар
колбасарски
колбасарство
колбасница
колебаене
колебание
колебая се
колеблив
колебливо
колебливост
колега
колегиален
колегиално
колегиалност
колегия
коледа
коледар
коледарски
коледен
коледувам
коледуване
колеж
колежка
колежки
колектив
колективен
колективизация
колективизирам
колективизиран
колективизиране
колективизъм
колективно
колективност
колектор
колекционер
колекционерски
колекционерство
колекция
колело
колелце
колендро
коленича
коленопреклонен
коленопреклонно
коленчат
колесарка
колесница
колет
колетен
колец
колиба
колибар
колибарка
колибарски
колиби
колибка
коливо
колие
колизия
колика
колит
количествен
количествено
количество
количка
количкар
количкарски
колко
колко-годе
колкото
коловоз
колода
колодрум
колоездач
колоездачен
колоиди
колоквиум
колона
колонада
колонен
колониал
колониален
колонизатор
колонизаторски
колонизация
колонизирам
колонизиране
колонист
колония
колоратура
колоратурен
колорит
колоритен
колоритност
колос
колосален
колосам
колосан
колосвам
колофон
колхоз
колхозен
колхозник
колхозница
колхозничка
колцина
колчав
колчан
колче
колчем
коля
коляно
кома
комай
команда
командвам
командване
командващ
команден
командир
командирка
командировам
командироване
командировка
командировъчен
командирски
командитен
командувам
командуване
комар
комарджийски
комарджийство
комарджия
комаров
комасационен
комасация
комасирам
комасиране
комат
коматче
комбайн
комбайнер
комбайнерка
комбайнов
комбинат
комбинаторен
комбинационен
комбинация
комбинезон
комбинирам
комбиниран
комбиниране
комедиант
комедиантство
комедия
комендант
комендантски
комендантство
коментар
коментатор
коментирам
коментиране
комерсиален
комерчески
комета
комизъм
комик
комикс
комин
коминочистач
коминочистачески
комисар
комисариат
комисарски
комисарство
комисиона
комисионен
комисионер
комисионерски
комисионерство
комисия
комита
комитаджийски
комитаджийство
комитаджия
комитет
комитетски
комичен
комически
комично
комичност
комка
комкам
комквам
комкване
комонига
компактен
компактно
компактност
компания
компаньон
компаньонка
компас
компенсационен
компенсация
компенсирам
компенсиране
компетентен
компетентно
компетентност
компетенция
компилативен
компилатор
компилация
компилирам
компилиране
комплекс
комплексен
комплект
комплектен
комплектувам
комплектуване
компликация
комплимент
комплицирам
комплициран
комплициране
комплот
комплотирам
комплотиране
композирам
композиран
композиране
композитор
композиторка
композиторски
композиционен
композиционно
композиция
компонент
компонирам
компониране
компонист
компонисткз
компот
компрес
компресирам
компресиране
компресия
компресор
компресорен
компрометирам
компрометирам се
компрометиран
компрометиране
компромис
компромисен
компромисно
компютър
компютърен
комсомол
комсомолец
комсомолка
комсомолски
кому
комуна
комунален
комунар
комунарски
комунизирам
комунизиране
комунизъм
комуникационен
комуникация
комунист
комунистичен
комунистически
комунистка
комуто
комфорт
комфортен
комфортно
комфортност
комшийка
комшийски
комшия
комшулук
комюнике
кон
конак
конашки
конвейер
конвейерен
конвент
конвенционал
конвенционален
конвенционално
конвенция
конвергентен
конвергенция
конвоен
конвоирам
конвоиране
конвой
конвулсивен
конвулсивно
конвулсия
конгениален
конгениалност
конгломерат
конгрес
конгресен
конгресист
конгресистка
кондак
кондензатор
кондензация
кондензирам
кондензиране
кондика
кондисам
кондисвам
кондоминиум
кондор
кондуктор
кондукторски
коневъд
коневъден
коневъдец
коневъдски
коневъдство
конезавод
конекрадец
конекрадски
конен
конец
конзола
конически
коничък
конклав
конкретен
конкретизирам
конкретизиране
конкретно
конкретност
конкубинат
конкурент
конкурентка
конкурентоспособен
конкурентоспособност
конкуренция
конкурирам
конкуриране
конкурс
конкурсен
конник
конница
коннишки
коноп
конопен
конопец
конопище
конощип
консеквентен
консеквентност
консерва
консервативен
консервативно
консервативност
консерватизъм
консерватор
консерватория
консерваторски
консервен
консервирам
консервиран
консервиране
консигнация
консилиум
конски
консолидация
консолидирам
консолидиран
консолидиране
консонанс
консонант
консонантен
консонантизъм
консорциум
конспект
конспектен
конспектно
конспиративен
конспиративно
конспиратор
конспираторка
конспирация
конспирирам
конспириране
константа
константен
констатация
констативен
констатирам
констатиране
констелация
констипация
конституирам
конституиране
конституционализъм
конституционалист
конституционен
конституционно
конституция
конструирам
конструиране
конструктивен
конструктивност
конструктор
конструкторски
конструкция
консул
консулато
консулски
консулство
консулт
консултант
консултантски
консултативен
консултационен
консултация
консултирам се
консултиране
консумативен
консуматор
консуматорка
консумация
консумирам
консумиран
консумиране
контакт
контаминация
конте
контекст
контене
контестация
контешки
контингент
континент
континентален
конто
контош
контра
контра-
контраадмирал
контраатака
контраатакувам
контраатакуване
контрабанда
контрабанден
контрабандирам
контрабандиране
контрабандист
контрабандистка
контрабандно
контрабас
контрабасист
контрагент
контрадикция
контрадоклад
контракт
контрактувам
контрактуване
контракция
контрамарка
контрамярка
контранастъпление
контраофанзива
контрапреврат
контрапункт
контраразузнаване
контрареволюционен
контрареволюционер
контрареволюция
контраст
контрастен
контрастирам
контрастиране
контраудар
контрацепция
контрибуционен
контрибуция
контрол
контрола
контролен
контролирам
контролиране
контрольор
контрольорски
контузвам
контузване
контузия
контузя
контур
контя
конус
конусен
конусовиден
конусообразен
конфедеративен
конфедерационен
конфедерация
конфекция
конферансие
конференция
конферирам
конфериране
конфетен
конфети
конфиденциален
конфискация
конфискувам
конфискуване
конфитюр
конфликт
конфузен
конфузене
конфузия
конфузя
конфузя се
концентрат
концентрационен
концентрация
концентрирам
концентриран
концентриране
концентричен
концентрически
концентрично
концентричност
концепция
концерн
концерт
концертен
концертмайстор
концесионен
концесионер
концесия
концлагер
конче
кончина
конюнктура
конюнктурен
конюшня
коняк
коняр
конярски
конячен
кооператив
кооперативен
кооперативно
кооператор
кооператорка
кооперация
кооперирам
коопериране
координата
координатен
координатор
координация
координирам
координиране
копа
копаене
копам
копан
копане
копанка
копаня
копач
копачка
копая
копвам
копване
копейка
копеле
копен
копие
копиевиден
копиеносец
копирам
копиране
копирен
копитен
копито
копка
копна
копнеене
копнеж
копнение
копнея
копой
копраля
коприва
копривак
копривен
коприна
копринарство
копринен
коптор
копче
копър
кора
кораб
корабен
корабокрушение
корабоплаване
корабоплавател
корабоплавателен
корабостроене
корабостроител
корабостроителен
корабостроителски
корабостроителство
корав
коравина
коравосърдечен
коравосърдечност
корал
корален
коралов
коран
корда
кордела
кордон
коректен
коректив
коректно
коректност
коректор
коректорка
коректорски
коректорство
коректура
коректурен
корекция
корелат
корелативен
корелация
корем
коремен
коремест
корен
коренак
коренен
коренене
коренист
коренище
коренно
кореня
кореня се
коренявам
коренявам се
кореняване
кореняк
коренячка
кореняшки
корепетитор
кореспондент
кореспондентка
кореспондентски
кореспонденция
кореспондирам
кореспондиране
коригирам
коригирам се
коригиран
коригиране
коридор
коридорен
коринтски
корист
користен
користно
користолюбец
користолюбив
користолюбие
коритар
коритарски
коритарство
корито
корифей
корица
кория
корк
корков
кормене
кормест
кормилен
кормило
кормчия
кормя
корнет
корниз
корона
коронация
коронен
коронка
короновам
коронован
коронясам
коронясвам
коронясване
корпорация
корпус
корпусен
корсаж
корсар
корсет
корт
кортеж
кортик
кортикостероиди
коруба
корубест
корумпирам
корумпиране
корупция
коря
кос
коса
косат
косатник
косач
косачка
косвен
косвено
косеканс
косене
косенина
косер
косило
косинус
коситба
косичник
космат
космичен
космически
космогоничен
космогония
космонавт
космополит
космополитен
космополитизъм
космополитичен
космополитически
космос
косо
косов
косопад
кост
коствам
костелив
костеливост
костен
костенурка
костер
костилка
костница
костувам
костуем
костура
костурка
костюм
костюмирам
костюмиран
костюмиране
косъм
кося
кося се
кота
котак
котангенс
котарак
котва
котвен
коте
котел
котелка
котен
котериен
котерийност
котерия
котешки
котило
котильон
котирам
котиране
котка
коткам
коткане
котлар
котле
котлен
котлет
котловина
котловинен
котлон
котлясам
котлясвам
котлясване
котя се
кофа
кофар
кофеин
кофеинов
кофраджийски
кофраж
кофражен
кофражист
кохезия
коцкар
коцкарувам
коцкаруване
коч
кочан
кочанен
кочанея
кочина
кочия
кочияш
кош
кошара
кошер
кошмар
кошмарен
кошница
кошничар
кошничарски
кошничарство
кошуля
кошута
кошче
кощрява
кощунски
кощунствам
кощунстване
кощунство
коя
която

кой, коя̀, коè, мн. коѝ, въпросит. местоим. 1. Като същ. Вин. кого, дат. кому — само за лица от м. p. 1. В пряк въпрос, когато се пита за неизвестно лице или предмет. Кой си ти? — попита сопнато и недоверчиво Марко, като отдръпна пищова си. Вазов. Кой е, отде е — това никой не знаеше. Йовков. Кого гледат сега тези очи? Вазов. Чорбаджи, кого беше скрил тука? Вазов. Кому носиш това? — попита той грубо. Вазов. Коя е тази жена? Кое е това село? 2. Разг. Във въпросително изречение с обобщително значение означава никой не. Кой им е крив, като не знаят да играят. Ал. Константинов. Ако не мож да си богат, кой ти бърка да си прав. Погов. Кой ѝ пречи да си отиде? Кой ни зачита нас тука? Кой ви пита вас? || С кратките дателни форми ти и му като частици — за подчертаване, усилване на отрицание; никак не, съвсем не. Кой му е мислил някога, че ще изпадна до такава ниски точка. Вазов. Когато в една река плават сомове, кой ти гледа мренките? П. П. Славейков. Сам можеше и той да види ясно, / невястата му че ще стане майка / наскоро, ала кой ти я поглежда. П. П. Славейков. А аз пък трийсет години се трепя и не файтон. — кой ти търси файтон! — ами една лира..., една турска лира петимен съм да се намира... в средната преградка на кесията ми. Ал. Константинов. 3. В съчет. кой не, кой ли не с глагол в обобщително изречение означава почти всеки, почти всички, мнозина; всеки. Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него. Ботев. На младини кой не е „бивал поет“, т. е. кой не е. писал стихове. П. П. Славейков. Кой не би пожелал да стане царски зет? В. Друмев. Кой ли не обича Иванка? В. Друмев. Кого не е жилила пчела? Йовков. 4. В подчинено изречение пред относително местоимение или наречие означава всеки. Пълна къща — пълен кош. / Мятай, момне, шарен пош! / Дар от сърце кой що може! П. П. Славейков. Таквоз нещо е светът, какво се чудиш?... Кому каквото е писано. Йовков. Въстаниците бяха въоръжени кой с какво е можал. Вазов. Всички се изпокриха кой където свари. Елин Пелин. Вдъхни всекиму, о боже, / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Ботев. 5. Разг. При изброяване, изреждане кой кой..., кой... означава един, други..., трети... Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Йовков. Три жени, като три самодиви, идат към него и носят коя вино, коя ядене. Йовков. Покрай плетищата, прислонени надлъж една до друга или насъбрани на купчини сред агъла, овцете стояха кои прави, кои легнали и си преживяха. Йовков. Ще повикам отроците и париците, па ще разделя земята по братски: кому горе, кому воденица. Ст. Загорчинов. 6. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос, когато се пита за неизвестно лице или предмет. Ти спомняш ли си кой бе той? / Това бях аз. Вапцаров. Еднаж беят съгледа у тях на стената образа на императора Николая и попита кой е той. Вазов. Буля Кирилица не можа отведнъж да си припомни кой е тоя Велин. Елин Пелин. 7. Като съюз. Разг. В подчинено допълнително изречение след глаголите няма или има пред да със значение, близко по смисъл до никой, някой. Няма кой да ми помага. Елин Пелин. И кога нямаше кого да надвива, / той пишеше книги, за да си почива. Вазов. Че ти ме подстори, без време да женим / в далечно Загоре Петкана..., / та няма днес кой в непосилна неволя / тъга от сърце да развърне. П. П. Славейков. Тя има за кого и защо да живее, има кой да плаче за нея, защото има кой да я обича. Вазов. II. Като прил. В пряк или непряк въпрос, когато се пита за неизвестно лице или предмет. А из кои улици одиш? Вазов. За пъклото кой път води? — попита ясно и високо дядо Матейко. Елин Пелин. Навън! Подлец! — Как? С кое право удряш? Вазов. Райно, я ми кажи при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се? Вазов. Иречек не можа да се начуди, за коя госпожа е думата. Ал. Константинов. III. Като относит. местоим. 1. Който. Кой не мина — той не ни ухапа. Вапцаров. Кой си има брада, той си има и гребен. Погов. Кой бие жена си, бие ангела си. Погов. Кой зло мисли, зло намира. Погов. Кого де сърби, там се чеше. Погов. Кому пчела на капа, он се и похвата. Погов. 2. Диал. В подчинено определително изречение, обикн. в началото на сложното изречение, означава всеки, който. Кой големец дойде от София, все у него слиза и с него се разговаря. Вазов. □ Да видим кой кум, кой (стар) сват (разг.) — силна закана: кой разпорежда. кой е властен. Ето кой (разг.) — този именно. На морските вълни безкрайният шир — ето кое ме особено тегли. Вазов. Кой (и) да е (неопределит. местоим.) — а) Като същ. Неопределено кой, някой от многото; някой. Да дойде кой и да е от вас. б) Като прил. Някой от многото. Те разбраха, че наистина не можеше кой и да е човек да извърши това. Кой знае (разг.) — не се знае, неизвестно е. Болна съм, дружки, зла болест ме бие / ... / Кой знай до утре ще ли да осъмна. П. П. Славейков. Кой знае как (разг.) — неизвестно как. А при това на нашата космата / горила — кой знай как веднъж / попаднала бомба в ръката. Хр. Радевски. Кой знае какъв (разг.) — много голям, значителен. Да не ви знае човек, ще помисли, според вашите очерки, че сте кой знае какъв циник. Ал. Константинов. Джурковата кръчма в Пчеларево не беше кой знае каква сграда — обикновена кръчма. Йовков. Кой знае колко (разг., пренебр.) — не много, незначително. Но нека се не лъжем, че националното чувство у нае е кой знае колко укрепнало. Ал. Константинов. Кой знае от кои времена (години) — неизвестно от колко отдавна; навярно от много отдавна. Черквичката, останала кой знае от кои времена, се е слупила под тежестта на плочния покрив. Елин Пелин. Кой от кой (разг.) — при сравнителна степен: един от друг. В гардероба му стояха стотици вратовръзки, коя от коя по-оригинални. Елин Пелин. Кой през кой (разг.) — един през друг. От Беш-бунар ли с пълни менци / тя привечер се връщаше с другарки, / спреваряха се кой през кой вода да ѝ напие. П. П. Славейков. Не зиам кой си (разг.) — някой си. Откара малко сточица за не знам кой си събор. Влайков. На кой хал съм (разг.) — в какво положение съм. С кой ум (разг., неодобр.) — как е възможно. По цели дни. се излежаваш. Не мога да разбера с кой ум ти дадоха пенсия, когато си як като бик. А. Каралийчев. Кое как (разг.) — повърхностно, отгоре-отгоре, как да е. С кои очи (уста) (диал.) — срам ме е, неудобно ми е. С кои очи да го погледна, с кои уста да му продумам.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.