кòшница ж. Съд с дръжка отгоре, направен от преплетени тънки пръчки. Сръчно откъсваше гроздовете и внимателно ги слагаше в кошницата. К. Петканов. Надвечер бабата си дошла и донесла пълна кошница с ягоди и гъби. Нар. прик. Па прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи. Погов. □ Оплета си кошницата (разг.) ‒ уредя работите в своя полза.
|