коравинà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от корав; твърдост. Обзе го това спокойствие, тая смелост и коравина на духа, които го обземаха и в дните, когато трябваше да върви срещу куршумите и коварните примки на делиорманските разбойници. Йовков. Под тая благообразна външност се криеше зверска коравина на сърцето. Вазов. И природата, която ги е откърмила, дала им е всичката си мощ и коравина. Йовков.
|