кòлчем нареч.-съюз. Разг. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение — колкото пъти, всеки път, когато. Всички с нетърпение се извръщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Вазов. Колчем срещнеше този мълчалив поглед, той чувствуваше, че тръпки побиват цялата му снага. Г. Райчев. То обичаше страстно дивите животни и, колчем се откъснеше от школото, тичаше в кантона при дяда си. Ем. Станев. Колчем мина покрай вази, Яно, ти от чердак, душо, все побягваш. Нар. пес.
|