колебàние, мн. -я, ср. (рус.). 1. Спец. Ритмично движение на едно тяло ту на една, ту на друга посока. Колебанията на махалото на стенния часовник. 2. Последователна промяна ту в една, ту в друга посока; неустановеност. Колебание в цените. Колебания в производството. 3. Двоумение при вземане на някакво решение; нерешителност. Бойко бързо написва новия запис и без колебание го подписва. Влайков. Привечер, след късо колебание, Мария отиде при телефона и покани Борис да пият чай. Дим. Димов.
|