ковà, -èш, мин. св. -àх, несв., прех. 1. Удрям с чук върху метал, за да му придам определена форма. Желязото се кове до като е горещо. Погов. Ковачът ковеше желязо за обръчи. 2. Забивам нещо, като чукам. Кова гвоздеи. || Прикрепвам нещо, като го кова. Кога ще ковете дъските на оградата? 3. Подковавам. Видяла жабата, че коват вола, и тя дигнала крак да я коват. Послов. Кови петалото, да не загубим коня. Погов. 4. Правя бразди на воденичен камък, като го чукам. Смъкна воденичния камък... Взе чука и длетото и почна да кове камъка. А. Каралийчев. 5. Клепя (коса). Мъже вече коват пред къщи косите за сенокос. П. Ю. Тодоров. 6. Прен. Създавам. Кова интриги. Ковем нашето щастие. кова се страд. □ Кова клинци (разг.) — треперя от студ, зъзна.
|