ковàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от кова. 2. Като прил. — изработен с коване. Той е стегнат, лицето му загоряло, здраво и червено като кован бакър. Йовков. Двете двери от ковано желязо преграждаха каменния друм. Ст. Загорчинов. 3. Украсен с метални ковани части. Шепотом Аглика,..., / зад кована порта бърже се обажда. Яворов. Засвирили са два рога ковани и два нековани. / Не са били два рога ковани, / най са били две моми загорки. Нар. пес.
|