ковàч м. 1. Лице, което изработва железни изделия с коване. Ковачът изправя се с чука челичен, / желязото звънко трещи. Смирненски. 2. Подковач. □ Ковач на щастието си (съдбините си) (книж.) — създател на щастието си (съдбините ой).