кòзина ж. Събир. 1. Космите по тялото на коза и др. животни. Кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина. Йовков. Вълкът козината си мени — нрава си не мени. Погов. 2. Вълна от коза. Марко заробил всички в работата си... да работят и преработват вълна и козина. Дим. Талев.
|