козиру̀вам, -аш, несв. и св., непрех. (рус.). Отдавам чест или поздравявам като военен, като вдигам ръка до козирката си. Подпоручик Нейков сърдечно козирува при влизането му, а Личев само се приповдигна неохотно от мястото си. Вежинов.