кой, коя̀, коè, мн. коѝ, въпросит. местоим. 1. Като същ. Вин. кого, дат. кому — само за лица от м. p. 1. В пряк въпрос, когато се пита за неизвестно лице или предмет. Кой си ти? — попита сопнато и недоверчиво Марко, като отдръпна пищова си. Вазов. Кой е, отде е — това никой не знаеше. Йовков. Кого гледат сега тези очи? Вазов. Чорбаджи, кого беше скрил тука? Вазов. Кому носиш това? — попита той грубо. Вазов. Коя е тази жена? Кое е това село? 2. Разг. Във въпросително изречение с обобщително значение означава никой не. Кой им е крив, като не знаят да играят. Ал. Константинов. Ако не мож да си богат, кой ти бърка да си прав. Погов. Кой ѝ пречи да си отиде? Кой ни зачита нас тука? Кой ви пита вас? || С кратките дателни форми ти и му като частици — за подчертаване, усилване на отрицание; никак не, съвсем не. Кой му е мислил някога, че ще изпадна до такава ниски точка. Вазов. Когато в една река плават сомове, кой ти гледа мренките? П. П. Славейков. Сам можеше и той да види ясно, / невястата му че ще стане майка / наскоро, ала кой ти я поглежда. П. П. Славейков. А аз пък трийсет години се трепя и не файтон. — кой ти търси файтон! — ами една лира..., една турска лира петимен съм да се намира... в средната преградка на кесията ми. Ал. Константинов. 3. В съчет. кой не, кой ли не с глагол в обобщително изречение означава почти всеки, почти всички, мнозина; всеки. Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него. Ботев. На младини кой не е „бивал поет“, т. е. кой не е. писал стихове. П. П. Славейков. Кой не би пожелал да стане царски зет? В. Друмев. Кой ли не обича Иванка? В. Друмев. Кого не е жилила пчела? Йовков. 4. В подчинено изречение пред относително местоимение или наречие означава всеки. Пълна къща — пълен кош. / Мятай, момне, шарен пош! / Дар от сърце кой що може! П. П. Славейков. Таквоз нещо е светът, какво се чудиш?... Кому каквото е писано. Йовков. Въстаниците бяха въоръжени кой с какво е можал. Вазов. Всички се изпокриха кой където свари. Елин Пелин. Вдъхни всекиму, о боже, / любов жива за свобода — / да се бори кой как може / с душманите на народа. Ботев. 5. Разг. При изброяване, изреждане кой кой..., кой... означава един, други..., трети... Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Йовков. Три жени, като три самодиви, идат към него и носят коя вино, коя ядене. Йовков. Покрай плетищата, прислонени надлъж една до друга или насъбрани на купчини сред агъла, овцете стояха кои прави, кои легнали и си преживяха. Йовков. Ще повикам отроците и париците, па ще разделя земята по братски: кому горе, кому воденица. Ст. Загорчинов. 6. Като съюз. Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос, когато се пита за неизвестно лице или предмет. Ти спомняш ли си кой бе той? / Това бях аз. Вапцаров. Еднаж беят съгледа у тях на стената образа на императора Николая и попита кой е той. Вазов. Буля Кирилица не можа отведнъж да си припомни кой е тоя Велин. Елин Пелин. 7. Като съюз. Разг. В подчинено допълнително изречение след глаголите няма или има пред да със значение, близко по смисъл до никой, някой. Няма кой да ми помага. Елин Пелин. И кога нямаше кого да надвива, / той пишеше книги, за да си почива. Вазов. Че ти ме подстори, без време да женим / в далечно Загоре Петкана..., / та няма днес кой в непосилна неволя / тъга от сърце да развърне. П. П. Славейков. Тя има за кого и защо да живее, има кой да плаче за нея, защото има кой да я обича. Вазов. II. Като прил. В пряк или непряк въпрос, когато се пита за неизвестно лице или предмет. А из кои улици одиш? Вазов. За пъклото кой път води? — попита ясно и високо дядо Матейко. Елин Пелин. Навън! Подлец! — Как? С кое право удряш? Вазов. Райно, я ми кажи при кой български цар българите станаха християни, покръстиха се? Вазов. Иречек не можа да се начуди, за коя госпожа е думата. Ал. Константинов. III. Като относит. местоим. 1. Който. Кой не мина — той не ни ухапа. Вапцаров. Кой си има брада, той си има и гребен. Погов. Кой бие жена си, бие ангела си. Погов. Кой зло мисли, зло намира. Погов. Кого де сърби, там се чеше. Погов. Кому пчела на капа, он се и похвата. Погов. 2. Диал. В подчинено определително изречение, обикн. в началото на сложното изречение, означава всеки, който. Кой големец дойде от София, все у него слиза и с него се разговаря. Вазов. □ Да видим кой кум, кой (стар) сват (разг.) — силна закана: кой разпорежда. кой е властен. Ето кой (разг.) — този именно. На морските вълни безкрайният шир — ето кое ме особено тегли. Вазов. Кой (и) да е (неопределит. местоим.) — а) Като същ. Неопределено кой, някой от многото; някой. Да дойде кой и да е от вас. б) Като прил. Някой от многото. Те разбраха, че наистина не можеше кой и да е човек да извърши това. Кой знае (разг.) — не се знае, неизвестно е. Болна съм, дружки, зла болест ме бие / ... / Кой знай до утре ще ли да осъмна. П. П. Славейков. Кой знае как (разг.) — неизвестно как. А при това на нашата космата / горила — кой знай как веднъж / попаднала бомба в ръката. Хр. Радевски. Кой знае какъв (разг.) — много голям, значителен. Да не ви знае човек, ще помисли, според вашите очерки, че сте кой знае какъв циник. Ал. Константинов. Джурковата кръчма в Пчеларево не беше кой знае каква сграда — обикновена кръчма. Йовков. Кой знае колко (разг., пренебр.) — не много, незначително. Но нека се не лъжем, че националното чувство у нае е кой знае колко укрепнало. Ал. Константинов. Кой знае от кои времена (години) — неизвестно от колко отдавна; навярно от много отдавна. Черквичката, останала кой знае от кои времена, се е слупила под тежестта на плочния покрив. Елин Пелин. Кой от кой (разг.) — при сравнителна степен: един от друг. В гардероба му стояха стотици вратовръзки, коя от коя по-оригинални. Елин Пелин. Кой през кой (разг.) — един през друг. От Беш-бунар ли с пълни менци / тя привечер се връщаше с другарки, / спреваряха се кой през кой вода да ѝ напие. П. П. Славейков. Не зиам кой си (разг.) — някой си. Откара малко сточица за не знам кой си събор. Влайков. На кой хал съм (разг.) — в какво положение съм. С кой ум (разг., неодобр.) — как е възможно. По цели дни. се излежаваш. Не мога да разбера с кой ум ти дадоха пенсия, когато си як като бик. А. Каралийчев. Кое как (разг.) — повърхностно, отгоре-отгоре, как да е. С кои очи (уста) (диал.) — срам ме е, неудобно ми е. С кои очи да го погледна, с кои уста да му продумам.
|