кòкал м. (гр.). Разг. Кост. Гледам ягнето, където сте го яли, хвърлили сте кокалите неоглозгани. Йовков. Мъчно е и за мене с уморените кокали и болните гърди да шетам и да върша тия работи. Вазов. □ Гриза някому кокалите (разг.) — одумвам някого, злословя за някого. Докопвам се до кокала (неодобр) — успявам да получа доходна, добра служба. Опрял (допрял) е ножът до кокала — стигнал съм до най-опасно, нетърпимо положение. Счупвам (строшавам) някому кокалите (разг.) — пребивам някого с бой.
|