кокèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Гиздав, хубав, красив. В този момент вратата се отвори и в рамката се очерта кокетната фигура на госпожа Дъбова. Хар. Русев. В движенията и в говора му имаше нещо кокетно, което забавляваше Мария. Дим. Димов.