кокèтнича, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Държа се, постъпвам като кокетка. Но тя като че и не подозираше красотата си и не само че не умееше да се преструва и кокетничи, но и някаква неувереност имаше в държането ѝ. Йовков. 2. Прен. Неодобр. Показвам нещо като свое достойнство с цел да спечеля благоразположението на околните към себе си. За него в града се носеше слух, че е социалист. Той не опровергаваше това, кокетничеше с него и, обграден с този ореол на „народен човек“, бързо успя да издигне голяма двуетажна къща. Д. Добревски.
|