кокѝли само мн. Дълги прътове с приспособления за стъпване, предназначени да се ходи на известна височина над земята, обикн. при кал. Ако сега, лятно време, не може да мине кола, кой знае какво е пък през зимата. — С кокили трябва да ходите. Йовков.
|