кокòрча се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Диал. За птица — напервам се, разпервам крилата си. Все вдигаше глава (гъсокът) и все се кокорчеше някак смешно и важно. Йовков. 2. Прен. Разг. Давам си важен вид; надувам се. 3. Разг. Гледам вторачено, като разтварям широко очите си; пуля се. Той беше възнисък, широкоплещест, с голяма глава и силно изпъкнали очи... — Какво се кокорчиш като жаба? Йовков.
|