|
кòла1 ж. (гр.). 1. Скорбяла, нишесте, с което се колосва или се приготвя лепило. 2. Лепило от скорбяла.
кòла1 ж. (гр.). Печ. Определен брой страници от книга (обикн. 8, 16, 32 и пр.), получени от сгъването на един голям печатан лист. □ Авторска кола — 20 000 печатни знака.
колà ж. и (остар.) само мн. 1. Превозно средство на колелета за пренасяне стока или пътници, теглено обикн. от волове или биволи. Колите скърцаха, воловете спираха изморени и пак подхващаха под виковете на водачите. Л. Стоянов. Воловете усърдно и покорно теглеха пълните коли. Елин Пелин. Като се прекатури колата, пътища много. Послов. 2. Товар, който може да се побере на една кола. Завчера и кукуруза докарах — нещо две кола и половина. Влайков. 3. Моторно превозно средство с четири колелета. Шофьорът беше гарирал колата на сянка в градината. Дим. Димов. □ Бойни кола — танк. Бронирана кола — брониран автомобил. Колата (диал.) — съзвездия Голямата и Малката мечка. Лека кола — автомобил. Моторна кола — автомобил, камион и под. Трамвайна кола — трамвай.
|