колеблѝвост, -ττέ, мн. няма, ж. Отвл. същ. от колеблив. Той съпостави тези две чувства, за момент изпълнили цялото му съзнание, видя ги, че са еднакви по ръст, и се уплаши от обзелата го колебливост. Хар. Русев.