колелò, мн. -à и -èта, ср. 1. Кръг, който се върти на ос и привежда в движение превозно средство, уред, механизъм и др. Удължената сянка на старото паянтово здание... лежеше към навесите, където се виждаше кабриолет с кални колела. Ем. Станев. Машината се задвижи леко на своите гумени колелета и потъна в пещерата. Елин Пелин. Една до друга бяха Постоловите воденици. Едната работеше дене и ноще, бухтеше колелото ѝ, водата се пръскаше и шумеше. Йовков. Колела на вагон. Зъбчато колело. 2. Разг. Велосипед. □ На колело — във форма на кръг. Децата и от двете села играеха весели игри..., заловени на дълго колело. Йовков. Пето колело (разг.) — ненужен, маловажен, излишен. Ще се обърне колелото (разг.) — коренно ще се изменят нещата,
|