колѝба ж. 1. Подслон от пръти, покрит със слама, тръстика и др. На водата личеше полу-развален яз, а на другата страна на реката имаше колиба от сухи вършини. Ст. Загорчинов. Овчарски колиби. 2. Малка, проста къщичка; къщурка. Дебрянски се върна пак в селото и възви в една тясна улица; ниски колиби с буренясали дворове, заградени с повалени плетища..., се редяха от двете му страни. Вазов.
|