кòлко местоим.-числ. 1. При пряк или непряк въпрос, при запитване за какво количество, какъв брой или степен. На колко си години? Колко струва тази книга? Колко е напрежението в парния котел? 2. Като нареч. при възклицателни изречения — за израз на възхищение, учудване, укор; как много. Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души! Елин Пелин. Отечество, колко си хубаво, колко си за обич ти! Вазов. Да знаеш ти живота как обичам. / И колко мразя празните химери! Вапцаров. 3. Като съюз. а) Въвежда подчинено допълнително изречение — непряк въпрос; какво количество, каква степен. Ти не знаеш колко сълзи проляла, когато те откараха. Вазов. Само Йовка, със своята изострена чувствителност, усещаше, колко се нуждае стрина ѝ Елка от близост и утеха. Елин Пелин. б) Диал. Колкото. Та и това съм забравила, ами колко помня, ще ти го прикажа. Влайков. Дойде пладне, лудо младо / не почива, / колко свири, толкоз повеч / зле отива. П. П. Славейков. Колко здравец по гората, / ... / толкоз здраве у палати. П. П. Славейков. □ Бог знае колко (разг.) — не се знае колко. Колко ти е, колко му е (разг.) — малко е, лесно е, не иска много. Колко му е на пролетния ден! Свърши се като всички божи дни. Елин Пелин.
|