кòлкото относит. местоим. числ. 1. За означаване на такова количество, за каквото става дума. Имот, колкото искаш, има за всички и още за толкова. Елин Пелин. То си нямало баща, имало само една майка, която с голям труд и пот на челото изкарвала пари, колкото за хляб. А. Каралийчев. Долната част на сукмана, колкото една педя, бе натопена във водата. Мих. Георгиев. || За сравнение — при посочване на размер или количество на нещо. Корените на царевицата бяха дебели колкото китката на мъжка ръка. К. Петканов. До нея вървеше с пушка през рамо горският, едър два пъти колкото нея. Елин Пелин. Налей колкото побира съдът. 2. Като съюз. а) Въвежда обстоятелствено изречение за количество и степен. И ние сме дали пари за тая земя! Колкото ми се пада, ще си я взема! К. Петканов. Под нея се отвори малка дупка, колкото с ръка да бръкнеш,..., дълбока и призна. Елин Пелин. Тичай колкото имаш сила! Колкото можах, направих. б) В съчет. толкова..., колкото и колкото..., толкова — при сравнение, когато се посочва степен на глаголното действие. Колкото по-ниско се спущаше птицата, толкова по-големи бяха кръговете на нейния полет. Ст. Загорчинов. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Елин Пелин. Мустачките му порасли толкова, колкото да могат да се възсукват. Влайков; в) B съчет. колкото да — при поясняване на действието на главното изречение, което се върши в малка степен, чисто формално, с ограничена цел; само да, за да. Споменаваха го, колкото да се посмеят и да се пошегуват. Йовков. Дадоха ѝ за другар най-голямата унука, — колкото да има кой вода да ѝ донесе и с кого да се раздумва. П. Ю. Тодоров. г) В свързване колкото за, колкото до — при означаване на отношение; що се отнася за (до). Ако я купим (земята), ще има земя за всички. Колкото за парите — ще ги намерим. К. Петканов. Хич не съм горделив, колкото за строг — строг съм. Ал. Константинов. Колкото за Рада, тя ходеше като слисана. Вазов. д) В съчет. колкото и да — в каквато и степен да. Колкото и да беше тъмна и ожесточена душата му, българското чувство се пробуди там и изпротестира. Вазов. Подир него и подир хусарите, които, колкото и да препускаха, все оставаха назад, се вдигна облак прах. Ст. Загорчинов.
|