колорату̀рен, -рна, -рно, мн. -рни. Муз. Прил. от колоратура. □ Колоратурно сопрано (муз.) — висок женски глас, който се отличава с гъвкавост, подвижност, пригоден за изпълнение на виртуозни вокални пиеси.