кòля, -иш, мин. св. клах и кòлих, прич. мин. св. деят. клал, прич. мин. страд. клан, несв., прех. Прерязвам гръкляна или отрязвам главата на животно или на човек. Свиня е докарал тато, свиня!... Аз ѝ се радвам. Ала в същото време, като си помисля, че ще я колят, тръпки ме побиват. Влайков. || Избивам, убивам, умъртвявам. Ходил с кърджалиите, делибашиите и арнаутите и клал християните. Каравелов. Всички турски цигани били затворени и щели да ги колят. Йовков. коля се възвр., страд. и взаим. Стой! Колят ли се, бият ли се, то си е тяхна работа, там. Вазов. □ Той коли, той беси (разг.) — едничък той има голяма власт, той заповядва за всичко.
|