|
коля̀но1, мн. коленà и коленè, ср. 1. Става на крака, между бедрото и пищяла. Старецът дигна глава, тури крак въз коляното и каза. Вазов. Беше обут с тесни бозави панталони и с чизми до над колената. Йовков. Добри се наведе над едър сноп, натисна го с коляно и се помъчи да го върже. К. Петканов. Теодосий падна на колене и... дълго и безмълвно се моли. Ст. Загорчинов. Сняг до колене. || Долната част на бедрото. А Стояница седеше вътре и държеше на коленете си Иванчо и неговото ново сестриче. Елин Пелин. 2. Надебелена част, възел по стъбло на растение, лоза и др. Коляно на тръстика. 3. Къса тръба, извита под ъгъл, с която се свързват две тръби. Купих едно коляно от три цола. || Извивка на тръба. □ Мисли, че морето е до колене (разг.) — за самонадеян човек: мисли, че всичко е много лесно. Падам на колене — настойчиво моля, искам нещо коленопреклонно.
коля̀но2, мн. няма, ср. Потекло, род. Тя не е от благородно коляно, нито е от български род. Вазов. От коляно човек е — нали дядо му беше пръв чорбаджия. Влайков. □ Ще го гоня до девето коляно (разг.) — ще го преследвам до край.
|