комàнда ж. (фр.). 1. Кратка устна заповед, обикн. военна, която следва да се изпълни незабавно. По дадена команда един залп от няколко стотин пушки гръмна и разтресе въздуха. Вазов. В това време водачът с висок глас даде някаква команда. Елин Пелин. 2. Малка войскова част с началник, временно формирана за някаква извънредна задача. Но ето надвечер се завърнаха пратените на помощ команди... и с тях идеха две носилки, в които носеха убитите. Йовков. □ Под команда на (воен.) — под началството, под ръководството, под командването на. Младежите излазяха на военно обучение с пушки, под команда на стотници и десетници. Вазов. Пожарна команда (остар.) — а) Служба от пожарникари и съоръженията им, с които гасят пожари. б) Сграда за такава служба. Разпасана команда — неорганизирана, разпусната група, сбирщина от хора.
|