комбинàция ж. (лат.). 1. Съчетание, съединение от два или повече предмета, неща, елементи. Колкото по-богат е регистърът на звуковете в един език, толкова по-богати комбинации могат да стават помежду им. П. П. Славейков. 2. Прен. Сложен план, замисъл за постигане на нещо. Бълнуваше непрестанно за плановете си, измисляше невероятни комбинации, основаваше гигантски предприятия с филиали е чужбина. Дим. Димов.
|