комѝн м. 1. Отвор, обикн. иззидан, през който минава димът от огнище или пещ. Да спрат фабричните комини / и всеки черен труд да спре, / и туй намръщено море / от морни роби и робини / да озари и приласкай / усмивката на първи май! Смирненски. 2. Иззидано над покрива продължение на такъв отвор. Над почернелите керемидени покриви се издигаха високи комини. Дим. Талев. Горе на хълма... угледна къщичка се белее и дим като стълб се вие из комина. П. Ю. Тодоров.
|