компàния ж. (фр.). 1. Група хора, събрани да прекарат известно време заедно, обикн. за развлечение. Най-напред Николчо се постарал да си намери другари, защото даже и казанлъшката гюлова ракия изисква весели компании и сладки беседи. Каравелов. 2. Търговско или индустриално дружество: съдружие. □ Вземам някого за компания — вземам някого, за да ме придружава, да не съм сам. Но защо съм ти аз? — Ей така. За компания. Дим. Димов. За компания — върша нещо не толкова от желание, а за да не правя изключение от другите, с които съм. Някой път и той ще се засмее, ала това правеше не от сърце, а повече тъй някак — за компания. Влайков. Правя някому компания — стоя при някого, за да го забавлявам.
|