кон, кòнят, кòня, мн. конè, кòня (сл. ч.), м. 1. Едро еднокопитно домашно животно, което се язди и впряга. Equus. И младият каруцар, като замахна камшика над конете, подвикна им силно и ободрително. Елин Пелин. Бърз кон се стига, бърза реч се нe стига. Погов. Който жали петалото, загубва и коня. Послов. Добър кон и под съдран чул се познава. Послов. Още кон не видял, крака замахал. Послов. Яздитен кон. Впрегатен кон. Арабски кон. 2. Шахматна фигура с глава на кон. □ Разигравам си коня (разг.) — правя каквото си искам; своеволнича. Трай, коньо, за зелена трева (разг.) — при продължително непразно чакане.
|