конàк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. (тур.). Остар. 1. Седалище на турското полицейско и административно управление в градовете преди Освобождението на България. Подир един месец един жандарин повика хаджи Ахила при агата на конака. Вазов. 2. Сграда, в която се спират пътници да пренощуват. Вратата се отвори и пред нас застана средна пора човек... Къщата на моя хазаин му служела за конак всякога, когато закъснявал аз пътя. Яворов. 3. Къща на турчин големец; сарай. Чу се, че Косан излязъл хайдутин в планината и обикалял около конаците на султана. Йовков. Отвъд улицата... се издигаше висока стара къща, някогашен конак на богат турчин. Г. Райчев.
|