кондàк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. (гр.). Остар. 1. Спусък в старовремска пушка, който чрез удар възпламенява капсулата. 2. Приклад. В миг Горчин... халоса го с кондака на пушката. П. П. Славейков.