|
конèц1, мн. -нцѝ, м. Тънка, пресукана нишка от вълна, коприна, памук и др. Усмихваше се а го гледаше дяволито, а в устата си държеше игла и конец. Йовков. Памучен конец. Копринени конци. □ От игла до конец (разг.). — от начало до край. Още на същата вечер Въла каза на своите етърви какъв мерак има Лило..., какво е приказвала с него и всичко — от игла до конец. Мих. Георгиев. Обърквам конците (разг.) — а) Заплитам се, обърквам се в работата си или когато трябва да отговоря, да обясня нещо. б) Слисвам се от силна уплаха. Шито с бели концн — а) За действия, постъпки, в които неумело са прикрити лъжа, измама, неискреност и др. б) За нещо, неуместно прибавено към друго.
конèц2, мн. няма, м. Старин. Завършек, край. Най-после отдъхна и рече: „Конец! На житие ново аз турих венец“. Вазов.
|