конкрèтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. (лат.). 1. Който може да се възприеме със сетивата; реален, предметен. Противоп. абстрактен, отвлечен. Конкретен предмет. Конкретна действителност. || Който съдържа реални факти. Конкретен доклад. 2. Определен, напълно точен. На всеки от тези младежи да се възложи конкретна работа. Хар. Русев. Конкретен план. Конкретно предложение.
|